Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ – електронно или на хартия?

Подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е задължение за много физически лица и всяка година поставя един основен въпрос – по-добре ли е декларацията да се подаде електронно или на хартия. И двата варианта са допустими, но се различават съществено по начина на попълване, риска от грешки и удобството за подателя.

При електронното подаване декларацията се попълва чрез портала на НАП с ПИК или КЕП. В този случай част от данните се зареждат автоматично – например доходи от трудови правоотношения, граждански договори, наеми или други източници, за които има подадена информация от работодатели и платци на доходи. Системата извършва проверки и подпомага изчисленията, което значително намалява вероятността от технически грешки. Това прави електронния вариант по-бърз, по-сигурен и по-удобен за повечето хора. Допълнително предимство е възможността да се ползва 5% отстъпка от данъка за довнасяне, ако декларацията се подаде и данъкът се внесе в срок до 31 март.

Подаването на декларацията на хартия остава алтернатива за лица, които не разполагат с ПИК или КЕП или предпочитат лично обслужване. В този случай декларацията се подава в офис на НАП или се изпраща по пощата с обратна разписка. За разлика от електронното подаване, тук всички данни се попълват ръчно. Няма автоматично зареждане, няма проверки в реално време и няма автоматични изчисления. Това означава, че рискът от грешки е по-висок, особено при по-сложни случаи с различни видове доходи. Освен това при подаване на хартия не може да се ползва отстъпката от 5 процента.

Независимо кой вариант се избере, най-важното правило остава едно и също – отговорността за верността на подадените данни е изцяло на лицето, което подава декларацията. Дори при електронно подаване, предварително попълнените данни трябва да бъдат внимателно прегледани. В практиката често се срещат случаи, в които липсват доходи от чужбина, от други физически лица или от допълнителна дейност, които не са подадени към НАП. При подаване на хартия този риск е още по-голям, тъй като всички данни се въвеждат самостоятелно.

Сред най-честите грешки са пропуснати доходи, неправилно избрани приложения, дублиране на доходи при повече от един работодател и неползване на данъчни облекчения. При хартиеното подаване към тях се добавят и грешки в изчисленията, както и технически пропуски като липсващ подпис или непълни данни.

Срокът за подаване на декларацията е до 30 април, като е възможна една корекция до 30 септември на същата година. Това дава възможност за поправка на допуснати грешки, но не отменя необходимостта от внимателно попълване още при първоначалното подаване.

В заключение може да се каже, че електронното подаване е по-ефективният и сигурен вариант в повечето случаи, докато подаването на хартия изисква по-голямо внимание и добра подготовка. Независимо от избора, ключът към правилно подадена декларация е в прегледа и разбирането на всички доходи, които следва да бъдат декларирани.

За допълнителни услуги и професионално съдействие при попълване и подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, можете да се доверите на екипа на Счетоводна къща КОНТАДОР – ние ще се погрижим всичко да бъде изготвено коректно, оптимизирано и в срок, така че да избегнете грешки и да заплатите точно дължимото, без излишни рискове.

Номенклатура на кодовете за вид доход по чл. 73 от ЗДДФЛ – практическо ръководство

Номенклатурата на кодовете за вид доход е основен елемент при коректното деклариране на доходи на физически лица пред Националната агенция за приходите. Тези кодове се използват при попълване на справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, както и при изготвяне на годишни данъчни декларации, и имат пряко значение за правилното данъчно третиране на доходите.

Грешно избраният код не е формална неточност – той може да доведе до несъответствия между подадените данни, корекции, покани от НАП и дори санкции. Поради това правилното прилагане на кодовете за вид доход е от съществено значение.

1. Доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа

Доходи от стопанска дейност и извънтрудови правоотношения (кодове 301 – 30714)

В тази група попадат най-често срещаните доходи на физически лица, получени извън трудово правоотношение.

Код 301 се използва за доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на непреработени селскостопански продукти, с изключение на декоративна растителност.

Кодове 302 и 303 обхващат доходи от преработени или непреработени продукти от селско стопанство, както и доходи от горско, ловно и рибно стопанство.

Код 304 се прилага при авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходи от продажба на произведения на науката, културата и изкуството от техните автори.

Код 305 е предназначен за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък.

Код 306 се използва при доходи от упражняване на свободна професия.

От особено практическо значение са кодовете 3071 – 30714, които се прилагат за доходи от извънтрудови правоотношения, разделени по вид услуга – финансови и застрахователни посреднически услуги, консултантски услуги, счетоводни и юридически услуги, ИТ услуги, транспорт, строителство, ремонтни дейности, образование, здравеопазване и други.

Например:

• консултантска услуга по граждански договор се декларира с код 3073;
• счетоводни и юридически услуги – с код 3074;
• когато дейността не попада ясно в конкретна категория, се използва код 30714 – други извънтрудови правоотношения.

1. Доходи от наем и предоставяне на права (кодове 401 – 403)

Код 401 се използва за доходи от наем на недвижимо имущество, когато няма прехвърляне на право на собственост.

Код 402 е приложим за наем на движимо имущество.

Код 403 се използва при възнаграждения по договори за франчайз, факторинг и други договори за предоставяне за ползване на права.

III. Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ (кодове 601 – 606)

Тази група включва доходи като:

• обезщетения за пропуснати ползи и неустойки;
• парични и предметни награди от игри и конкурси;
• лихви;
• дивиденти от кооперации;
• доходи от упражняване на права на интелектуална собственост по наследство;
• други доходи, които не попадат в предходните категории.

1. Доходи от прехвърляне на права или имущество (кодове 501 – 509)

Тук се включват доходи от продажба или замяна на недвижимо и движимо имущество, финансови активи, дялове, акции, валута, както и доходи от лизинг с изрично прехвърляне на собственост.

Честа грешка е объркването между кодове за продажба на движимо имущество и кодове за доходи, освободени от облагане – затова е важно внимателно разграничаване.

1. Доходи с окончателен данък по глава шеста от ЗДДФЛ (кодове 801 – 821)

Тези доходи се облагат с окончателен данък и не се включват в годишната данъчна основа на лицето.

Сред тях са:

• доходи от наем;
• дивиденти и ликвидационни дялове;
• лихви;
• авторски и лицензионни възнаграждения;
• доходи от управление и контрол;
• доходи от продажба на недвижимо имущество, когато подлежат на окончателно облагане.

1. Необлагаеми доходи, подлежащи на деклариране при надвишаване на 5000 лв. годишно (кодове 901 – 907)

По силата на чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, определени необлагаеми доходи се включват в справката, ако годишният им размер надхвърля 5000 лв. Това са например:

• доходи от финансови инструменти;
• доходи от допълнително доброволно осигуряване;
• лихви по държавни и общински облигации;
• печалби от лицензирани хазартни игри;
• доходи от рента и аренда на земеделска земя.

Най-чести грешки при прилагане на кодовете

Най-често допусканите неточности са:

• избор на код по „усещане“, а не според естеството на дохода;
• смесване на свободна професия и извънтрудово правоотношение;
• неправилен код при доходи от наем;
• несъответствие между справка по чл. 73 и годишната данъчна декларация.

Заключение

Кодовете за вид доход не са формалност, а ключов елемент от правилното данъчно деклариране. Точният избор на код гарантира коректни данни пред НАП, избягване на допълнителни корекции и административни усложнения. При съмнение относно приложимия код е препоръчително да се направи консултация със счетоводител, за да се осигури законосъобразно и точно отчитане на доходите.

Промени в ЗДДС – нов режим за малките предприятия от 01.01.2026 г.

На 30 декември 2025 г. в Държавен вестник, бр. 115 е обнародван Законът за изменение и допълнение на ЗДДС, който влиза в сила от 1 януари 2026 г.

С него се транспонира Директива (ЕС) 2020/285, въвеждаща нов специален режим за малките предприятия (SME regime).

Промените са съществени и засягат почти всички нерегистрирани по ЗДДС лица, като включват:

• нов праг за задължителна регистрация в евро;
  • нов начин за определяне на годишния оборот;
  • въвеждане на два режима за малки предприятия;
  • промяна в сроковете и начина на следене на оборота.

По-долу представяме систематизиран преглед на основните изменения.

1. Праг за регистрация и годишен оборот
   1. Нов праг за задължителна регистрация по ЗДДС

От 1 януари 2026 г. влизат в сила три ключови промени относно задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС.

1.1. Оборотът вече се следи за календарна година

Досега оборотът се следеше за последните 12 месеца назад (плаващ период).

От 2026 г. това се променя:

• оборотът се следи за календарната година – от 1 януари до 31 декември;
  • контролът обаче е ежедневен, а не месечен.

Това на практика изисква постоянен текущ мониторинг на приходите още от началото на годината.

1.2. Прагът вече е в евро – 51 130 EUR

Досегашният праг в лева се заменя с 51 130 евро.

Изключително важен момент, върху който НАП акцентира в свое последно становище, е начинът на определяне на оборота за 2025 г.

Въпреки че оборотът се изчислява за изминал период, се прилагат новите правила на чл. 168в от ЗДДС.

Това означава, че:

• доставки, които по стария режим не се включваха в оборота (например определени сделки с недвижими имоти или финансови услуги, когато не са инцидентни);
  • вече могат да участват при формиране на прага от 51 130 евро.

Препоръчително е структурата на приходите за 2025 г. да бъде прегледана внимателно през новата дефиниция за „съпътстващи доставки“, за да не бъде пропуснато задължение за регистрация.

1.3. Нов срок за подаване на заявление – 7 дни от надвишаването

Съществена промяна има и в срока за регистрация:

стар режим: до 7-мо число на следващия месец;
нов режим: 7-дневен срок от датата на реалното надвишаване на прага.

Пример:
Ако прагът бъде надвишен на 5 март, заявлението за регистрация трябва да се подаде най-късно до 12 март.

Това прави ежедневното следене на оборота задължително.

1. Фактуриране между 01.01.2026 г. и връчване на акта

Често възниква практически въпрос как се документират продажбите в периода между 1 януари и получаването на акта за регистрация.

Съгласно указанията на НАП:

• за всички доставки, извършени в този период;
  • следва да се издадат фактури с начислен ДДС или да се коригират вече издадени документи;
  • в 5-дневен срок от датата на връчване на акта за регистрация.

Това е изключително важен срок, тъй като:

• гарантира правото на данъчен кредит за клиентите;
  • предотвратява налагането на санкции;
  • осигурява коректно отчитане на ДДС за преходния период.

Промените в ЗДДС от 2026 г. изискват повишено внимание, навременен анализ на оборота и правилна преценка още в началото на годината, за да се избегнат пропуски и санкции.

При въпроси, свързани с прилагането на новите ДДС режими, регистрация по ЗДДС или необходимост от професионална консултация, можете да се обърнете към Счетоводна къща КОНТАДОР, където ще получите яснота, коректност и индивидуален подход, съобразен с действащото законодателство.

Въведение

Темата за въвеждането на еврото в България предизвиква множество въпроси както сред гражданите, така и сред бизнеса. Често се появяват притеснения дали ще се променят данъчните ставки, дали ще има нови задължения към Националната агенция за приходите и как ще се отрази преминаването към евро върху счетоводството и отчетността.

В действителност е важно да се направи ясно разграничение между реалните промени и широко разпространените заблуди, които създават ненужно напрежение.

Променят ли се данъците с въвеждането на еврото

Въвеждането на еврото не води автоматично до промяна в данъчната система. Данъчните закони в България продължават да действат в настоящия си вид, като се променя единствено валутата, в която се изчисляват сумите.

Ставките на корпоративния данък, данъка върху доходите на физическите лица и данък добавена стойност остават непроменени. Преминаването към евро не означава въвеждане на нови данъци или увеличаване на съществуващите.

Какво реално се променя

Основната промяна е свързана с валутната единица, в която ще се изразяват всички счетоводни и данъчни стойности. Това включва счетоводните регистри, годишните финансови отчети, данъчните декларации и задълженията към НАП.

Всички суми ще бъдат превалутирани по официално фиксирания курс, определен със закон. Превалутирането няма да се извършва по свободна преценка, а по ясни и задължителни правила.

Как ще се отрази еврото върху фирмите

За търговските дружества въвеждането на еврото изисква добра предварителна подготовка. Необходимо е правилно преобразуване на счетоводните салда, активите и пасивите, както и адаптация на използваните счетоводни и ТРЗ системи.

В преходния период се предвижда и двойно обозначаване на стойностите, което цели прозрачност и защита на потребителите. За бизнеса това означава повишено внимание при документирането и отчитането на операциите.

Неправилното превалутиране или некоректното закръгляване могат да доведат до разминавания, които впоследствие да бъдат обект на проверки от страна на приходната администрация.

Заплати, осигуровки и еврото

След официалното въвеждане на еврото трудовите възнаграждения и осигурителните доходи ще се изчисляват в евро. Това обхваща основните заплати, допълнителните възнаграждения, класовете за стаж, както и всички дължими осигурителни вноски.

Подаването на декларации образец 1 и 6 ще продължи по досегашния ред, но сумите ще бъдат в евро. Закръгляването на стойностите ще се извършва по нормативно определени методики и няма да зависи от субективна преценка на работодателя.

Еврото и ДДС

За регистрираните по Закона за данък върху добавената стойност лица преминаването към евро означава издаване на фактури в новата валута, както и водене на дневниците по ДДС и справка-декларацията в евро.

Механизмът на облагане, ставките на данъка и сроковете за деклариране не се променят. ДДС режимът остава идентичен, като се променя единствено валутното изражение на сумите.

Заключение

Въвеждането на еврото в България представлява преди всичко техническа и организационна промяна, а не промяна в данъчната тежест. За бизнеса и гражданите най-важно е да разчитат на коректна информация и професионална счетоводна подкрепа.

Навременната подготовка и правилното прилагане на правилата за превалутиране гарантират спокоен преход и избягване на бъдещи административни проблеми.

При въпроси, свързани с въвеждането на еврото, данъците и счетоводното отчитане, екипът на Счетоводна къща КОНТАДОР е на разположение за професионална консултация.

2 × 201

Какво трябва да знаят работодатели, служители и самоосигуряващи се лица

От 1 януари 2026 г. в България настъпват съществени промени, свързани с минималната работна заплата и прилагането на осигурителните правила в условията на преход към еврото.

С обнародвания в Държавен вестник, бр. 113 от 23.12.2025 г., удължителен закон за бюджета се регламентира прилагането на основните финансови и осигурителни параметри от началото на 2026 г. до приемането на Закона за бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК.

В този период – до три месеца – се запазват повечето действащи правила, като ключовата промяна е увеличението на минималната работна заплата, вече изразена в евро.

Какво представлява минималната работна заплата

Минималната работна заплата (МРЗ) е законово определеният минимален размер на основната работна заплата при:

• пълно работно време;
• 8 часа дневно;
• 5 дни седмично.

Тя е еднаква за цялата страна и представлява основно трудово възнаграждение, към което се начисляват всички допълнителни плащания по трудовото правоотношение – включително допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит („клас прослужено време“).

Важно е да се подчертае, че допълнителните възнаграждения не могат да компенсират по-ниска основна заплата.

Може ли основната заплата да е под минималната?

Отговорът е категоричен: не.

Основната заплата по трудов договор задължително трябва да бъде най-малко в размер на минималната работна заплата, независимо от това:

• колко процента „клас“ има служителят;
• дали брутното възнаграждение би надвишило МРЗ след доплащанията.

Брутната заплата може да бъде различна при отделните служители, но основната заплата не може да бъде под минималната.

Минимална работна заплата от 01.01.2026 г.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата за страната е увеличена:

• от 1077 лв. на 1213 лв.
• увеличение: 12.63%
• след превалутиране: 620.20 евро

\u27a1 Това е новият минимален допустим размер на основната заплата при пълно работно време.

Разлика между МРЗ и минимален осигурителен доход (МОД)

Често в практиката се смесват понятията минимална работна заплата и минимален осигурителен доход, но те имат различно предназначение.

Минималната работна заплата:

• е трудовоправен минимум;
• определя най-ниската допустима основна заплата.

Минималният осигурителен доход (МОД):

• е база за осигуряване;
• зависи от икономическата дейност и квалификационната група;
• определя минималния доход, върху който се дължат осигурителни вноски.

МОД от 01.01.2026 г.

Минималните осигурителни прагове се запазват в размерите им към 31.12.2025 г., като след превалутиране по правилото за математическо закръгляне:

• МОД = 550.66 евро

За много икономически дейности този размер е еднакъв във всички колони.

Важно практическо правило

Осигурителните вноски се дължат върху по-високата стойност между:

• договореното възнаграждение;
• минималния осигурителен доход.

Тъй като МРЗ (620.20 евро) е по-висока от МОД (550.66 евро), през 2026 г. осигуряването реално се извършва върху 620.20 евро.

Самоосигуряващи се лица през 2026 г.

Запазват се следните размери:

• минимален осигурителен доход: 550.66 евро
• максимален осигурителен доход: 2111.64 евро

Тези стойности се прилагат и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Здравно осигуряване

Неплатен отпуск

За дните в неплатен отпуск се дължи здравна вноска върху:

• ½ от минималния осигурителен доход за СОЛ
• база: 275.33 евро

Болнични и майчинство

Здравните вноски се дължат от работодателя върху:

• 550.66 евро

Безработни лица

Здравната вноска е:

• 22.03 евро месечно

Осигурителни вноски

Без промяна се запазват:

• процентите за фонд „Пенсии“, „ОЗМ“, „Безработица“ и здравно осигуряване;
• вноските за фонд ТЗПБ – от 0.4% до 1.1%;
• нулева вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.

Ваучери за храна

Запазва се необлагаемият размер:

• 102.26 евро месечно на наето лице.

Неплатен отпуск и осигурителен стаж

За осигурителен стаж се зачита:

• до 30 работни дни неплатен отпуск за календарната година.

Обезщетения и болнични през 2026 г.

Запазват се действащите правила:

• временна неработоспособност – изчисление от 18 месеца;
• безработица – 24 месеца;
• бременност и раждане – 24 месеца.

Майчинство:

• 410 дни – без промяна;
• втора година: 398.81 евро.

Безработица:

• право при минимум 12 месеца осигуряване през последните 18;
• минимално дневно обезщетение: 9.20 евро;
• максимално дневно: 54.78 евро.

Заключение

От 01.01.2026 г. системата функционира в преходен режим, при който:

• минималната работна заплата е увеличена и вече е в евро;
• осигурителните прагове са временно запазени;
• осигуряването реално се извършва върху по-високата стойност – МРЗ;
• всички основни осигурителни проценти и обезщетения остават без промяна.

Тези правила са от съществено значение за правилното планиране на разходите за труд през 2026 г. както от работодателите, така и от самоосигуряващите се лица.

Ако имате нужда от надежден съветник по въпроси, свързани с ТРЗ, осигуряване и прилагане на нормативната уредба през 2026 г., екипът на Счетоводна къща КОНТАДОР е на разположение да ви съдейства с професионална консултация и практични решения.

Промени в ЗДДС, в сила от 1 януари 2026 г.

Отпадане на механизма за обратно начисляване за доставки на стоки, съпътствани от монтаж/инсталиране

От началото на 2026 г. се изменя режимът на облагане за доставки на стоки, при които монтажът или инсталирането на територията на страната се извършва от доставчика или за негова сметка.

При доставчици, установени в държава членка на ЕС, вече няма да се прилага механизма на обратно начисляване.
Вместо това, когато такива доставчици осъществяват доставка на стоки с монтаж/инсталиране в България, те ще подлежат на задължителна регистрация по ЗДДС в страната преди извършване на първата доставка.

За доставчици, установени извън ЕС, правилата не се променят — задължението за регистрация по ЗДДС в България остава, както и досега.

Изменението предполага преглед на действащи договорни отношения с чуждестранни контрагенти, за да се гарантира правилното третиране на ДДС след 1 януари 2026 г.

Въвеждане на нови режими за малките предприятия

С измененията в ЗДДС се транспонират европейските правила относно ДДС облекченията за малките предприятия и се въвеждат два режима:

1. Режим на малките предприятия в България

Съществуващата система за освобождаване от регистрация се запазва, но с няколко съществени изменения:

• Прагът за задължителна регистрация се определя на 51 130 евро годишно, а не на месечна база.
• При изчисляването на оборота вече се включват и определени освободени доставки, включително такива, свързани с недвижими имоти.
• Лицата, които през 2025 г. са надвишили новия оборотен праг, следва да подадат заявление за регистрация до 8 януари 2026 г.

2. Режим на малките предприятия в ЕС

Предвижда се възможност малки предприятия, установени в една държава членка, да се възползват от освобождаване от начисляване на ДДС за доставки на територията на други държави членки, при условията на режима:

• Регистрацията се извършва чрез подаване на заявление, като се посочват държавите, в които режимът ще се прилага.
• За лицата, използващи този режим, не възниква право на данъчен кредит за данъка по получените стоки и услуги.
• Предвиден е нов вид регистрация, при която идентификационният номер завършва на „EX“.
• Общият оборот в ЕС, за да може режимът да се прилага, не трябва да превишава 100 000 евро годишно.

Допълнителни изменения

Със Закона се извършват и съответни редакции и технически корекции в други разпоредби на ЗДДС с цел адаптиране към новите правила.

При допълнителни въпроси, екипът на Счетоводна къща КОНТАДОР е на разположение за професионална консултация.

От практиката на Счетоводна къща КОНТАДОР

През последните месеци един и същ въпрос се повтаря при разговорите ни с клиенти и колеги: след като ще се разплащаме в евро, банковите сметки ще бъдат в евро, а счетоводните софтуери ще работят в евро, в каква валута ще се изготвят и подават годишните финансови отчети?

Объркването е напълно разбираемо. Затова в следващите редове разглеждаме темата изцяло от гледна точка на действащото законодателство и практическото ѝ приложение.

Еврото и годишните финансови отчети: какво реално се подава и в каква валута

Въвеждането на еврото води до промени в разплащанията и текущото счетоводно отчитане, но не променя автоматично валутата на годишните финансови отчети за вече приключили отчетни периоди.

Тук законът прави ясно разграничение между:

• текущото счетоводно отчитане;
• годишния финансов отчет като отчет за приключен период.

Основното правило, което определя валутата на ГФО

Решаващата разпоредба се съдържа в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Чл. 48, ал. 8

„Годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица.“

Тази норма е категорична.
Няма значение кога се изготвя отчетът, а кога приключва отчетният период.

Защо ГФО за 2025 г. се подава в хиляди лева

1. Краят на отчетния период е определящ

Отчетният период за ГФО 2025 приключва на 31 декември 2025 г.

Към тази дата официалната парична единица в Република България е българският лев.

Това следва пряко от:

Чл. 4

„Считано от датата на въвеждане на еврото … валутата на Република България е еврото.“

До тази дата валутата е лев.

2. Подаването през 2026 г. не променя валутата

Често срещано погрешно разбиране е, че след като ГФО за 2025 г. ще се подава през 2026 г., той трябва да бъде в евро.

Законът не допуска такова тълкуване.

Чл. 48, ал. 8 (отново)

„…в края на отчетния период.“

Не в края на годината на подаване.
Не към датата на съставяне.
А към 31.12.2025 г.

\u2192 ГФО за 2025 г. се изготвя и подава в левове, в хиляди лева.

Какво се променя от датата на въвеждане на еврото

Законът ясно указва какво се случва след датата на въвеждане на еврото.

Чл. 48, ал. 7

„От датата на въвеждане на еврото в Република България текущото счетоводно документиране и отчитане се извършва в евро…“

Това означава:

• текущите операции са в евро;
• счетоводните системи работят в евро;
• салдата по сметките се превалутират.

Но тази разпоредба не отменя ал. 8 и не променя валутата на ГФО за минали периоди.

Банковата сметка е в евро, а ГФО 2025 е в левове – как става това на практика

Това е един от най-често задаваните практически въпроси.

Пример:

• към март 2026 г. фирмената банкова сметка показва салдо 600 EUR;
• счетоводителят подготвя ГФО за 2025 г.

Въпросът е: може ли това салдо директно да се използва в ГФО?

Отговорът е не.

Защо не може да се използва евро салдото

Банковото салдо в евро е резултат от автоматично превалутиране на 01.01.2026 г.

Чл. 28, ал. 1

„На датата на въвеждане на еврото … кредитните институции … превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро…“

Това превалутиране:

• няма обратно действие;
• не променя отчетните стойности към 31.12.2025 г.

Какво изрично не подлежи на автоматично превалутиране

Чл. 47, ал. 3

„Изискването за автоматично превалутиране не се прилага по отношение на стойностите в левове, които се съдържат във финансовите и други отчети или справки…“

Следователно:

• отчетните данни за 2025 г. остават в левове;
• не се „заместват“ от евро стойности;
• не се преизчисляват обратно от евро към лев за целите на ГФО.

Какво прави счетоводителят при ГФО 2025

1. Определя салдото към 31.12.2025 г. в левове
   – от банково извлечение или счетоводни регистри.
2. Тази левова стойност се записва в ГФО 2025.
3. Фактът, че към датата на изготвяне сметката вече е в евро, няма значение.

Да, на практика това означава ръчно въвеждане на левовата стойност в отчета – и това е напълно законосъобразно.

Сравнителни данни в първия отчет в евро

Първият годишен финансов отчет, който ще бъде в евро, е ГФО за 2026 г.

Чл. 48, ал. 7 и ал. 8 (в комбинация)

• отчетът за 2026 г. е в евро;
• данните за 2025 г. се представят преизчислени в евро само за съпоставимост.

Оригиналният ГФО за 2025 г.:

• остава в левове;
• не се коригира;
• не се подава повторно.

Честа грешка, която ще се среща масово

Законът не допуска:

• избор на валута по преценка;
• подаване на ГФО 2025 в евро;
• „изравняване“ с текущото евро счетоводство.

Тези действия противоречат пряко на чл. 48, ал. 8.

Заключение

Въвеждането на еврото променя бъдещето на счетоводството, но не променя правилата за отчетност за минали периоди.
Годишният финансов отчет винаги се изготвя в официалната парична единица към края на отчетния период.

Затова:

• ГФО за 2025 г. се подава в хиляди лева, независимо че се изготвя през 2026 г.;
• банковите салда в евро не заместват отчетните левови стойности;
• първият отчет в евро е този за 2026 г.

Счетоводна къща КОНТАДОР
Експертни решения в период на промяна.

Всичко за преминаването към еврото в България

От 1-ви януари 2026 г. България се присъединява към еврозоната, което означава, че евро ще стане официалната валута в страната. Тази промяна засяга всички – граждани, фирми и организации – и изисква подготовка, за да преминем плавно към новата система.

Ключови дати и периоди

• Въвеждане на еврото: На 1-ви януари 2026 г.
• Двойно обозначаване на цените: Период, в който стойностите ще се показват както в левове, така и в евро, продължава приблизително 18 месеца.
• Двойно обращение на валути: От 1-ви до 31-ви януари 2026 г. можете да плащате както с левове, така и с евро. След този месец левът вече няма да е законно платежно средство.

Как ще се превалутират сумите

Всички суми в левове ще се преобразуват към евро по точния курс 1 евро = 1,95583 лв..

• За обикновени покупки се прилага закръгляване до два знака след десетичната точка.
• За заплати, пенсии и социални помощи третият знак се закръглява винаги нагоре.
• Неправилното прилагане на курса може да доведе до глоби – за физически лица до 10 000 лв., за фирми при повторно нарушение до 14 000 лв.

Договори и банкови сметки

Всички договори с левови стойности автоматично ще се преобразуват в евро – без нужда от анекси.
Банковите и електронните сметки ще бъдат конвертирани безплатно и автоматично, като е възможно и сливане на левова и еврова сметка в рамките на два месеца.

Как да обменяте пари

• БНБ ще обменя левове в евро без ограничения и безплатно.
• Банките предлагат безплатен обмен през първите шест месеца; след една година услугата може да бъде прекратена.
• Българските пощи осигуряват безплатен обмен до 1000 лв. на ден за шест месеца в населени места без банкови клонове.

Цени и плащания

• Цените не могат да бъдат увеличавани без причина.
• По време на двойното обозначаване стойностите ще се показват както в левове, така и в евро – на етикети, касови бележки и реклами.
• При плащане в брой рестото се връща в евро, а ако няма евро – в левове.
• В една транзакция не могат да се използват повече от 50 монети в левове.

Минималната работна заплата в България ще стане 1213 лв. от 2026 г.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата в България ще бъде 1213 лв. (620,20 евро), което е увеличение с 12,6% или 136 лв. спрямо сегашната стойност. Това предвижда проект на Постановление на Министерския съвет, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

Минималната почасова ставка ще се повиши до 7,31 лв. (3,74 евро) на час.

По-високата минимална заплата ще обхване около 600 000 души, включително:

• 456 700 работещи с трудов договор и пълно работно време, назначени на минимална заплата;
• около 83 000 лични асистенти, които се грижат за деца и възрастни с увреждания;
• близо 30 000 души, работещи в социални услуги, финансирани от държавата;
• работещи по държавни програми и мерки за заетост, както и професионални приемни семейства.

Новият размер е определен съгласно Кодекса на труда, който предвижда минималната заплата да бъде 50% от средната брутна работна заплата за последните четири тримесечия – метод, който съответства и на европейската Директива за адекватни минимални заплати.

Предполаганите очаквани ефекти от увеличението са намаляване на работещата бедност, повишаване на покупателната способност и стимулиране на потреблението. Изчислено е, че размерът от 1213 лв. е в съответствие с прогнозите за растежа на брутния вътрешен продукт и пазара на труда в страната.

До края на годината Електронният портал на НОИ ще обедини всички онлайн услуги в една платформа.

Националният осигурителен институт (НОИ) обновява своето обслужване, като до края на годината всички онлайн услуги ще бъдат достъпни само чрез Единния портал за електронни услуги (ЕПЕУ).

Новата структура на сайта поставя портала в центъра на електронното обслужване. В него вече са включени ръководство за ползване и информация за съответствието между старите и новите услуги.

Постепенно старите електронни услуги ще бъдат изведени от употреба, а всички справки и заявления ще се извършват само през ЕПЕУ.

Порталът, въведен през март 2024 г., обединява всички платформи на НОИ и предлага:

• достъп до електронно осигурително досие с данни за осигуряване, обезщетения и пенсии;

• заявяване на услуги онлайн с еднократно въвеждане на имейл и удостоверяване чрез ПИК или КЕП;

• подаване на данни от осигурители чрез интегрирани електронни системи и регистри.

Проверка и плащане на публични задължения към НАП

Всеки може да провери дали има просрочени публични задължения към НАП – най-често данъци, осигуровки и глоби – и при нужда да ги заплати чрез електронната Справка за задължения с възможност за плащане. В нея се виждат размерът на дълга, начислените лихви и етапът на събиране.

За неплатени в срок задължения се начислява законна лихва – основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Лихви върху лихви и върху глоби не се дължат. Размерът може да се изчисли с лихвения калкулатор на НАП.

Неплатените задължения се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез различни способи за принудително изпълнение, а при нужда се налагат и обезпечителни мерки.

При поискване НАП издава удостоверение за наличие или липса на задължения, което показва всички неплатени суми с изтекъл срок за доброволно плащане.

Преди да се предприемат принудителни действия, НАП уведомява длъжниците по имейл, телефон, поща или чрез работодателя им. Затова е важно данните за контакт да са актуални. Така може навреме да се реагира и да се избегнат санкции и запори.

Ако задължението е платено, но не е отразено, обикновено е нужно технологично време (до 3 дни) за обработка. Ако и след това не се появи, трябва да се потърси офисът на НАП или да се подаде писмено уведомление с документ за плащане.

Данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на социалните разходи, предоставени в натура, под формата на ваучери за храна на електронен носител

1. Ваучерите за храна на електронен носител като социални разходи

• Социалните разходи, предоставени в натура, включват ваучери за храна на електронен носител (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „в“ ЗКПО).
• Ваучерите не са електронни пари, а платежни инструменти, използвани само за храна в ресторанти, заведения или магазини (чл. 2, ал. 1, т. 11, буква „в“ ЗПУПС).

2. Освобождаване от данък върху разходите

• До 200 лв. месечно на наето лице ваучерите не се облагат с данък върху разходите (чл. 209а ЗКПО), при условие че:

1. Основното месечно възнаграждение на лицето е не по-ниско от средномесечното за предходните 3 месеца.
2. Към края на месеца работодателят няма непогасени публични задължения.
3. Ваучерите се предоставят чрез оператор с разрешение от министъра на финансите.

• Данъчната ставка е 10% върху разходите, когато се превишава лимитът.

3. Изискване за общодостъпност

• Ваучерите трябва да са достъпни за всички наети лица, включително по договор за управление и контрол.

• Основни подходи:

1. Фиксиран месечен размер за всички наети лица.
2. База отработени дни/часове, като размерът на ваучера на ден/час е еднакъв.
3. Смесен подход – част фиксирана сума + част за отработени дни, максимум 200 лв. месечно.

• При новопостъпили или напуснали служители:
• Ваучерите могат да се предоставят пропорционално на времето наетото лице е работило през месеца.
• За вече заредени ваучери след прекратяване на трудовото правоотношение, те не се връщат (чл. 40, ал. 8, Наредба №7).

4. Избор между различни социални придобивки

• Ако наетите лица могат да избират между ваучери за храна, спортни карти или здравни застраховки:
• Правото на избор трябва да е ясно документирано.
• Размерът на придобивките трябва да е съпоставим.
• Изискването за общодостъпност е спазено, ако всеки има равен достъп до избора.

5. Ваучери при предоставяне на персонал

• Предприятие, което осигурява временна работа, е работодател по смисъла на КТ, но данъчно задължено лице за ваучерите е именно това предприятие, което ги начислява като социални разходи.

На 25.07.2025 г. Националната агенция за приходите (НАП) публикува Заповед на изпълнителния директор по чл. 71к, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с която се утвърждават форматът и редът за подаване на стандартен одитен файл за данъчни цели

В края на месец март 2025 година в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – ДОПК бяха направени промени, с които в България се въведе задължителна SAF-T отчетност. Детайлните изисквания за формата и реда за подаване на новия файл бяха очаквани и те се случиха с публикувана заповед на изпълнителния директор на НАП на 25.07.2025 г.

Техническата документация урежда реда за подаване на новия SAF-T отчет, неговия формат, номенклатурите за стандартизиране на подаваната информация, както и свързаните с това валидационни правила. Също така към тази заповед от 25.07.2025 г. са приложени три примерни ХML файла (месечен, годишен и при поискване) и са предоставени някои допълнителни указания относно подаване на данни в определени специфични ситуации като установяване на счетоводни грешки; за доставки, за които съгласно ЗДДС издаването на фактура или протокол не е задължително; за покупки, свързани с консумативни разходи като канцеларски материали комунални услуги и други; при отчитане на внос и ВОП.

Законът за въвеждане на еврото в Република България е приет на 7 август 2024 г. Той регламентира прехода от българския лев към еврото и предвижда период на двойно обозначаване на цените, както и други промени в икономическия живот на страната. Основните моменти в закона са: 

• Период на двойно обозначаване: Започва на 8 август 2025 г. и продължава една година. През този период цените трябва да бъдат обявявани едновременно в левове и евро, като е предвидено те да бъдат изписани ясно, четливо и с еднакъв шрифт.

• Превалутиране: Превалутирането от левове в евро се извършва, като се използва фиксираният курс, определен от Европейския съюз, и се прилагат правилата за закръгляване, заложени в Регламент (EО) № 1103/97.

• Задължения за търговците: Търговците имат задължение да обявяват цените в двете валути, да предоставят информация за конвертирането на клиентите и да спазват правилата за закръгляване.

• Контрол и санкции: Комисията за защита на потребителите (КЗП), НАП и Комисията за финансов надзор (КФН) имат правомощия да изискват информация и да извършват проверки, а регулаторите могат да налагат санкции за нарушения. Първоначално обаче, регулаторите няма да налагат санкции за някои от евентуалните нарушения, като необосновано покачване на цените, за да се даде време на бизнеса да се адаптира.

• Изключения от двойното обозначаване: Въвеждат се някои изключения от двойното обозначаване на цените, като например продажната цена на горивата, цената на етикети, издавани от електронни везни, и цената, визуализирана на автомати и системи на самообслужване.

• Публикуване на цени: КЗП ще публикува ежедневните продажни цени на публично достъпен интернет портал, на база информация, получена от търговците.

Важно е да се отбележи, че законът е подготвен в съответствие с изискванията на Европейския съюз и е насочен към плавното и безпроблемно въвеждане на еврото в България. 

От 1 юни 2025 г. влиза в сила съществена промяна в реда за удостоверяване на трудовия стаж на всички осигурени лица. От тази дата трудовата книжка на хартиен носител се заменя с единни електронни трудови записи, които ще бъдат част от Регистъра на заетостта, администриран от Националната агенция за приходите. Така занапред данните за трудовото правоотношение ще се въвеждат и съхраняват изцяло в електронен вид.

Трудовите книжки, издадени и водени преди 1 юни 2025 г., запазват своята сила като официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства, свързани с трудовата дейност. Поради това Националният осигурителен институт (НОИ) препоръчва осигурените лица да съхраняват всички свои трудови книжки до окончателното приключване на трудовата им дейност и пенсионирането им. Те ще могат да се използват за удостоверяване на осигурителните периоди, вписани в тях.

Съгласно законовите изисквания, в срок до 1 юни 2026 г. работодателите са длъжни да оформят трудовите книжки, като посочат с цифри и думи продължителността на трудовия стаж при тях, удостоверят я с подписи и печат, след което да върнат документа на работника или служителя.

Със своя заповед министърът на финансите Теменужка Петкова определи индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна на електронен носител за 2025 г. в размер на 16 милиона лева, както и общ брой на индивидуалните квоти за 2025 г. – 100 броя, като съотношение между общата годишна квота от 1,6 млрд. лв.  за предоставяне на ваучери за храна на хартиен и електронен носител. Това правомощие на финансовия министър е на основание чл. 41, ал. 2 от Наредба № 7 от 2003 г.

С акта се запазва размерът на индивидуална квота така, както беше определен и за 2024 г. Това се прави с цел намаляване на административната тежест за операторите на ваучери за храна при предоставяне на индивидуални квоти.  

Съгласно чл. 5 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2025 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. до приемането на държавния бюджет за 2025 г. се прилага размерът на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по Закона за корпоративното подоходно облагане, определен в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г.

„Анализът на приходите и разходите за следващата календарна година показа „дупка“ в бюджета от 18 млрд. лева. Разликата между приходите и разходите е оценена на базата на действащо законодателство, действащи политики и на макроикономическата прогноза за 2025 година. Мерките, които ще предложим, са за 12 млрд. лева, така че дефицитът да влезе в рамките на 3% или 6 млрд. лева,“ заяви по време на брифинг в Министерския съвет заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова.

Петкова припомни, че вече около месец – месец и половина провежда срещи във връзка с набелязаните мерки както с работодателските и синдикалните организации, с Националното сдружение на общините в Република България, така и с парламентарно представените политически партии в 51-ото Народно събрание. В следствие от тези срещи част от приходните мерки няма да бъдат внесени, например няма да бъде предлагана мярката за увеличаване на осигуровките. Това, което ще бъде предложено като приходни мерки, обясни Петкова, са облагане на свръхпечалбите на банките, данък върху подземните богатства, две данъчни амнистия - едната, свързана с деклариране на невнесени в срок данъци и осигуровки, другата е свързана с недекларирани доходи. Предвижда се увеличение на акцизите на тютюна, тютюневите изделия и алкохолните напитки, както и някои предложения, свързани с отпадане на намалените ставки на ДДС. „Водещо за нас е да няма увеличение в основните данъци – ДДС, корпоративен данък, върху доходите на физическите лица, както и осигуровките, тъй като те оказват пряко влияние или върху инфлацията, или върху икономическото развитие. Затова предлагаме тези мерки, които имат най-малък негативен ефект върху икономиката на страната,“ обясни философията на предложенията финансовият министър.

По отношение на разходите увеличенията на заплатите на полицаите, военните и учителите през 2025 година ще бъдат предоставени в размер и по начин, по който са гласувани в законите от Народното събрание, обеща вицепремиерът. Тя обясни, че се предвижда и нова политика по доходите в размер на увеличение от 10%, както и актуализиране на пенсиите по Швейцарското правило.

Министерството на финансите е направило цялостен анализ на проектите по капиталовата програма, за да могат да бъдат осигурени средства от бюджета за 2025 година за тази част от проектите, които са започнали и няма да бъдат приключени през 2024 г. Капиталовата програма ще включва освен средствата, необходими за завършване на проектите от 2024 г., така и нови проекти, обясни министърът на финансите. Капиталовата програма ще бъде структурирана по три основни направления. Първото е свързано с административни капиталови разходи, например за текущи ремонти и за дейности, необходими и без които съответната институция не може да функционира. Второто направление е свързано с IT системите, тъй като цялостната дигитализация е необходима както на администрацията, така и на икономиката. И третото направление ще са разходи за национални стратегически проекти.

Людмила Петкова обясни, че проектът на Закон за държавния бюджет за 2025 г. ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество със социалните партньори и съответно ще бъде приет от Министерския съвет и внесен в Народното събрание следващата седмица. „Към законопроекта в преходните и заключителни разпоредби ще бъдат включени всички предложения за промени в съответните закони, по отношение на които се отнасят за приходните, съответно разходните мерки. Там ще бъдат включени и предложения във връзка с проекта за създаване на Единна приходна агенция“, каза Петкова.

\u2713 Измененията на ЗАДС са заради установено в практиката наличие на необходимост от прецизиране на нормативната уредба с цел избягване на неясноти и възможности за разнопосочно данъчно тълкуване.  Очаква се с въвеждането на промените, да се намали административната тежест за икономическите оператори, посредством прецизираните процедури, което ще осигури прозрачност на процесите, предвидимост за бизнеса и създаване на облекчени условия за заинтересованите лица.

• Въвеждат се и контролни механизми за превенция спрямо идентифицирани от митническите органи рискови лица с цел предотвратяване на възможни нарушения;

• Предлага се ясно дефиниране на понятията по отношение на течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин, с цел премахване на възникналите практически затруднения, неясноти и разнопосочни тълкувания за целите на прилагане на ЗАДС, свързани с контрола при внос, износ, производство, търговия и всякакви операции с течностите за електронни цигари;

• Създават се разпоредби за ограничаване на данъчнозадължените лица от презапасяване с тютюневи изделия, в случаите на влизане в сила на нови акцизни ставки;

• Предлага се въвеждането на механизъм, чрез който да се подобри взаимодействието на митническата администрация с лицата, извършващи спедиторска, логистична и транспортна дейност, за да се сведе до минимум възможността за трансгранични доставки на укрити акцизни стоки в държави от Западна Европа.

\u2713 Измененията на ЗДДС са с цел въвеждане на изисквания, налагани от правото на Европейския съюз, както и с усъвършенстване на данъчното законодателство.

• В изпълнение на задължението за въвеждане в ЗДДС на Европейското право са направени предложения за създаване на разпоредби за специални режими за малки предприятия - режим за малки предприятия в страната и режим за малки предприятия в Европейския съюз (EС), за да се даде възможност на малките предприятия, установени в държави членки, различни от тази, в която е дължим ДДС да могат да се ползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация. Във връзка с предложените промени, наложени от въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия, е необходимо да се направят промени и в общите правила за регистрация и дерегистрация по ЗДДС. Предвид това, със законопроекта са предложени промени в общите правила за регистрация и дерегистрация по реда на ЗДДС.

• Предложено е въвеждане на задължение за предоставяне на данни за наличните дълготрайни активи и материални запаси от регистрираните по закона лица. Предложено е данните да се декларират в края на календарно тримесечие от регистрираните лица по ЗДДС поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и чл. 201, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството - приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с упражненото право на данъчен кредит на наличните дълготрайни активи и материални запаси, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.

• С цел да се гарантира начисляването на данъка в държавата членка, където се извършва потреблението, е необходимо всички услуги, които може да бъдат предоставени на потребител по електронен път, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп, да се облагат на мястото, където е потребителят е установен. В тази връзка, със законопроекта се предлага промяна на определяне на мястото на изпълнение на услугите, свързани с дейности, излъчвани на живо в интернет, или до които по друг начин е предоставен виртуален достъп.

• Във връзка с влизане в сила на новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis във връзка с изтичане на срока на действие на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis са предложени изменения, свързани с прилагането на специалния ред за начисляване на данък при внос за инвестиционни проекти.

• Във връзка с необходимостта от адаптация към програмен период 2021-2027, включително по отношение функцията на Фонд мениджър на финансови инструменти в България като изпълняващ „Холдингов фонд“, е актуализирана разпоредбата относно освобождаване от ДДС на доставката на някои финансови услуги.

• С оглед привеждане в съответствие с решението на действащата уредба в закона и данъчната практика е предложено облагаемият оборот на данъчно задължени лица, които извършват доставки на стоки втора употреба или доставки на обща туристическа услуга да не се формира по специалния ред на облагане на маржа, чрез сборът от маржовете.

\u2713 Измененията в ЗДДФЛ са изготвени с цел усъвършенстване на данъчното законодателство и са съобразени с необходимостта от редакционни промени по текстовете на закона, свързани с  пълнота на структурата на закона, както и с постъпили предложения от Националната агенция за приходите.

• Прецизират се разпоредбите, свързани с правото за ползване на данъчно облекчение за деца и данъчно облекчение за деца с увреждания от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод и в случаите, в които не е налице сключен брак между родителите;

• Актуализират се разпоредбите на закона, с оглед синхронизирането им с действащите правила за внасяне на данъци в Националната агенция за приходите;

• Предлагат се прецизиращи редакционни промени по текстовете на закона, свързани с пълнота на структурата на закона;

• Създава се административнонаказателна санкция за непредставени или непредставени в срок информация и данни по глава пета от Закона за Националната агенция за приходите, като по този начин се намалява рискът задължените лица да не предоставят необходимата за осъществяване на дейностите и функциите на Националната агенция за приходите информация или да не я предоставят в срок;

\u2713 Измененията в ЗКПО включват прецизиране на вече приетите разпоредби, както и разяснения и допълнения по отношение на облагането на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, произтичащи от административните насоки на ОИСР, като част от рамката за прилагане на правилата срещу свиване на данъчната основа (втори стълб) въведена в Европейското законодателство чрез Директива ЕС 2022/2523. Те са съобразени с поетите ангажименти на България, като държава членка на Европейския съюз и като страна, присъединила се към изискванията за прилагане правилата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във връзка с глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните и големите национални предприятия; с необходимостта от мерки за актуализиране и синхронизиране на някои текстове от закона с други национални актове и законодателство на Европейския съюз, както и с постъпили предложения от Националната агенция за приходите.

Измененията в ЗКПО включват:

• Предлага се продължаване прилагането на данъчното облекчение, представляващо минимална помощ чрез преотстъпване на корпоративен данък в случаите на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната. Новата минималната помощ ще се прилага за периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., включително за корпоративния данък за 2030 г., като предложените разпоредби са в съответствие с новия Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, което прави възможно прилагането на помощта;

• Предлага се уточняване и/или допълнение на текстовете, свързани с прилагането на режима за облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък, които са в съответствие с приетите от ОИСР административни насоки за прилагане на глобално минимално равнище на данъчно облагане;

• Също така, въвеждат се и мерки за актуализиране и синхронизиране на текстовете от ЗКПО с други актове, като отмяна на текстовете, касаещи ваучерите за храна на хартиен носител и тези, свързани с промяната в сметките на Националната агенция за приходите;

• В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона са предложени промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързани с изискванията на ОИСР за осигуряване на конфиденциалност на съдържанието на информационната декларация за допълнителния данък, както и в Закона за въвеждане на еврото в Република България.

В Държавен вестник, брой 27 от 29.03.2024 г., е обнародван Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда („ЗИД на КТ”), с който се въвеждат нови правила по отношение на работата от разстояние. Промените влизат в сила от 02.04.2024 г.

На работодателя и на служителя се възлагат редица нови задължения във връзка с осигуряването на подходящо работно място, спазването на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, както и възлагането и отчитането на работата, когато за това се използва информационна система.

Въведени са и общоприложими нови правила във връзка с междудневната и междуседмичната почивка на служителите. Регламентирана е и солидарна отговорност за изпълнителя по договор за услуги, когато неговият пряк подизпълнител, в качеството му на работодател, е в неизпълнение на задълженията си за изплащане на трудови възнаграждения.

В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза („Регламентът“), чрез изменения в Закона за насърчаване на инвестициите („ЗНИ“), България въведе национален механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред в страната.

Механизмът за предварителен скрининг се прилага в допълнение към съществуващите режими за разрешения и/или регистрации, например разрешения за концентрация от Комисията за защита на конкуренцията или други секторни разрешения.

Измененията в ЗНИ са обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 08.03.2024 г., и влизат в сила считано от 12.03.2024 г.

Нова електронна услуга на НАП за ДДС при лоши вземания

От октомври 2023 г. НАП предлага електронна услуга, с която доставчиците могат да проверят дали техните клиенти са приспаднали данъчен кредит за доставки, свързани с несъбираеми вземания.

Това улеснява корекциите на данъчната основа и начисления ДДС по реда на ЗДДС и спестява време и несигурност за бизнеса.

Ползите за Вашето дружество:

• Лесна и бърза проверка чрез системата на НАП

• По-точен анализ на портфейли с несъбираеми вземания

• Възможност за оптимизиране на ДДС задълженията

Екипът на Kонтадор е готов да Ви съдейства с анализ, консултация и практическа подкрепа, за да се възползвате максимално от новата услуга.

21 × 219

02

Ново задължение за деклариране на касови наличности и вземания

Със Закона за държавния бюджет за 2023 г. беше въведено ново изискване за предприятията, регистрирани по ЗДДС:

• На тримесечна база трябва да се декларират касовите наличности и вземанията от собственици, служители и подотчетни лица, ако общата им стойност надхвърля 50 000 лв.

• Информацията се подава чрез декларациите по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО.

• Срокът за подаване е до края на месеца, следващ тримесечието.

\ud83d\udd39 Първи период за деклариране: трето тримесечие на 2023 г., с удължен срок за подаване – 14 ноември 2023 г.

Въпреки някои неясноти относно приложението на новите правила, предприятията следва да се подготвят чрез адаптиране на процесите и софтуерните системи за бързо и надеждно събиране на необходимата информация.

Екипът на KОНТАДОР ще продължи да следи развитието и ще ви информира своевременно.

Промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари – Август 2023

Народното събрание прие изменения и допълнения в ЗМИП, които въвеждат допълнителни мерки за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съгласно Директива (ЕС) 2018/843.

Ключови промени:

• Механизъм за разрешаване на несъответствия между събраните данни за действителни собственици и данните в регистъра.

• Създаване на нов публичен регистър за лица, предоставящи услуги по дружествено управление.

• Допълнителни изисквания към определени задължени субекти (правни консултации, управление на дружества, посредничество при сделки с имоти).

• Разширени мерки при идентификация на клиенти и техните пълномощници.

• Актуализиране на вътрешни правила и задължителни документи към декларациите за действителен собственик.

Промените са в сила от 14.07.2023 г., като новият механизъм за уведомяване за несъответствия влиза в действие от 16.07.2024 г. Задължените лица трябва да актуализират процесите и документацията си, за да осигурят спазване на закона и да избегнат санкции.

Данъчни новини – Май 2023

СЕС: няма задължение за корекция на данъчен кредит при бракуване на активи

Съдът на Европейския съюз по дело C‑127/22 постанови, че данъкоплатците не са задължени да коригират приспаднатия ДДС, когато активи или стоки се бракуват или унищожават, при условие че унищожаването е надлежно доказано.

Решението разглежда две основни ситуации:

1. Продажба на бракувани стоки като отпадък.
2. Доброволно унищожаване или изхвърляне на активи.

Във всички случаи СЕС потвърждава, че не е налице основание за корекция на данъчния кредит, дори ако продажбата като отпадък не е част от обичайната икономическа дейност или стойността на стоката е по-ниска от първоначалната.

Решението е задължително за НАП и българските съдилища, включително за вече приключили данъчни периоди. То дава възможност на бизнесите да преоценят минали корекции и при съответни обстоятелства да поискат възстановяване на ДДС. Също така, данъчнозадължените лица могат да планират бъдещи действия по приспаднат данъчен кредит при бракуване на активи, съобразно тълкуването на СЕС.

Възстановяване на начислен ДДС при несъбираеми вземания

От 1 януари 2023 г. предприятията, които имат клиенти с неплатени задължения, получават право да възстановят начисления по тези доставки ДДС за неплатената част.

Законът определя конкретно в кои случаи едно вземане се счита за несъбираемо и какви изисквания трябва да изпълни доставчикът.
Възстановяването се извършва чрез:

• кредитно известие, ако клиентът е бил регистриран по ДДС при извършване на доставката;
• протокол, ако клиентът не е бил регистриран по ДДС.

В хипотезите, в които се издава протокол, доставчикът може да възстанови ДДС само до размера на начисления данък минус ползвания от него данъчен кредит за разходи, свързани пряко с доставката.

Ако впоследствие длъжникът погаси част от дълга си, доставчикът е длъжен да възстанови съответната част от данъка чрез издаване на дебитно известие или протокол.

Корекция на ползвания данъчен кредит от длъжника

Когато доставчикът върне ДДС чрез кредитно известие, клиентът, който е ползвал данъчен кредит по тази доставка, трябва да направи корекция и да го възстанови.

Намалени ставки на ДДС

Ставката от 9% ДДС става постоянна за:

• бебешки храни и хигиенни продукти;
• книги;
• физически и електронни периодични издания (вестници, списания).

До края на 2023 г. (временна мярка) се запазват 9% ДДС върху:

• ресторантьорски и кетъринг услуги;
• спортни съоръжения;
• обща туристическа услуга.

Също до края на 2023 г. остава 0% ставка за хляб и брашно.

Други съществени изменения

• Износ от нерегистрирани в ЕС фирми – вече са въведени ясни правила, при които такива фирми могат да прилагат 0% ДДС при износ от България.
• Въвеждат се ясни правила при корекции на ДДС за погрешно третирани доставки, включително и когато грешката е констатирана с ревизионен акт.
• Управлението на алтернативни инвестиционни фондове се освобождава от ДДС, ако покрива европейските критерии.
• При унищожаване на стоки поради изтекъл срок на годност, когато той е определен по вътрешни фирмени стандарти, няма да се прави корекция на данъчния кредит.
• Уточняват се правила за онлайн-доставчици, които използват режима „на едно гише“.
• При определени обстоятелства фирмите, които обезпечават сделки с течни горива, могат да намалят размера на гаранцията наполовина.
• От 1 януари 2024 г. доставчиците на платежни услуги, свързани с трансгранични операции, трябва да водят електронен регистър на плащанията и да подават информация към НАП всяко тримесечие.